Дума ключ или по-скоро парола, абе дума която цели да каже едно, но словесно звучи друго.
Такива думи със скрит контекст са нещо много ценно. Забавно е и изключително полезно, особено когато е използвано в офиса, тъй като сплотява колектива. Ние например, когато искаме да кажем помежду си, че шефът идва, този, който е получил информацията за пристигането, изрича на глас: Много ми се ядат ябълки// Утре трябва да ви донеса ябълки// Кой обича ябълки? – или подобно. На пръв поглед нищо съществено, но в следващия миг вместо отговор, всички изпъват гърбове, притихват и се съсредоточават върху работата на компютъра, разглеждането на каталози или снимки. Тишина. Шефът влиза. Всички работят. Той е доволен. Ние се подсмихваме под мустак. Чиста работа.
С приятелите ми пък още от преди сме имали свои подобни съобщения. Винаги когато разговарях с най-близката си приятелка и подозирах, че родителското тяло подслушва на вратата, втъквах в някакво изречение думата “ягоди”. Което значи, че сме подслушвани. Нали знаете как е? В тийн годините си смяташ, че всяко нещо е от особено значение и задължително трябва да го пазиш в тайна. Тогава се зараждат подобни игрови практики. Те обаче са доста практични и когато остават и в зряла възраст. Не смятам, че са признак на инфантилност, а просто са знак, че още не си забравил как да се забавляваш и мислиш как да създадеш добра атмосфера в колектива.
А вие имате ли някакви ключови думи с вашите приятели или колеги?
